ОРИЗ (КАФЯВ/ПЪЛНОЗЪРНЕСТ)
Оризът се предлага в много сортове – с дълги зърна, басмати, перлен ориз, късозърнест ориз и други. Хранителните свойства на повечето форми ориз са много сходни, включително на кафявия и на белия ориз. Кафявият ориз (или пълнозърнест ориз) се счита за „суперхрана“ за хората и стига да е добре сварен, лесно се усвоява и от кучетата. Съдържа цял набор от естествени хранителни вещества, включително три витамина от група В, желязо, манган, селен, магнезий и омега-3 масла. Освен това е добър източник на диетични фибри, които са важни за поддържането на здравето на червата.
ОРИЗ (БЯЛ)
Белият ориз е сходен с кафявия ориз, но е смлян и полиран, за да се отстранят външните слоеве от трици, зародиш и алейрон. За съжаление, тези слоеве съдържат по-голямата част от хранителните вещества на зърното и веднъж отстранени, остава почти изцяло нишесте.
По етикетите накучешката храна можете да откриете белият ориз посочен като „ориз“. Като цяло, освен ако изрично не е посочено, че оризът е кафяв или пълнозърнест, трябва да се приеме, че използваният ориз е бял.
ОРИЗОВИ ТРИЦИ
По време на производството на бял ориз външните слоеве на зърното се отстраняват като страничен продукт, известен като оризови трици. Без нишестената бяла част на ориза, оризовите трици са невероятно питателни, с изобилие от витамини В1, В3 и В6, желязо, манган, селен, магнезий и омега-3 масла, както и полезни за здравето естествени антиоксиданти. Оризовите трици са отличен източник на висококачествени фибри, които са важни за цялостното храносмилане.
ОРИЗОВ ЗАРОДИШ
Преди обработката, оризовите зърна се състоят от четири части: твърда външна обвивка, вътрешна семенна обвивка или перикарп, нишестен ендосперм (от който се получава бял ориз) и ембрион или зародиш. Зародишът е доста незначителна част от цялото зърно, съставляващо само около 2%, но именно тази малка част ще прерасне в ново оризово растение, използвайки ендосперма като източник на храна. Въпреки малкия си размер, зародишът съдържа много голяма част от витамините на оризовите зърна и е много богат на няколко витамина В, особено тиамин.
РЪЖ
Ръжта е висококачествено зърно с хранителен профил, доста подобен на този на ечемика. Това е едно от трите “глутенови зърна” (другите са пшеница и ечемик), което го прави неподходящ за кучета с целиакия или кучета с непоносимост към зърнените култури. Както при всички зърнени храни, ръжта е най-добра в пълнозърнеста ѝ форма, тъй като запазва много повече от хранителните си вещества.
СОРГО
Соргото е трева и зърното му се използва широко в храните закучета като евтина алтернатива на традиционните зърнени храни. Зърното от сорго е с високо съдържание на нишесте и има подобен хранителен профил като царевицата. Подобно на царевицата, не може да се сравни с по-висококачествените зърна като ориз, овес и ечемик. За разлика от царевицата обаче, соргото не съдържа глутен, така че често се препоръчва за кучета, които са склонни към хранителна непоносимост.
СПЕЛТА (ШПЕЛТА, ДИНКЕЛ)
Спелтата е древен сорт пшеница, който се отглежда от хората още от бронзовата епоха. Той осигурява много по-широк набор от хранителни вещества от обикновената пшеница и е добър източник на витамини от група В, магнезий и фибри. Вероятно защото е с нас и нашите кучета от толкова дълго време, сме развили непоносимост към пшеницата, но не и към спелтата. Спелтата обаче съдържа пшеничен глутен и затова не трябва да се дава на кучета с целиакия.
ПРОТЕИН ОТ СПЕЛТА
Спелтата е около 17% протеин и съдържа широк спектър от аминокиселини. Поради тази причина понякога се използва изолиран протеин от спелта за допълване на протеиновото съдържание в храната.
Както винаги, препоръчваме да се придържате към храни с добър източник на месни протеини, тъй като според нашия опит, растителните и зърнените протеини могат да бъдат по-трудни за храносмилане от кучетата.
Видове зърнени храни в кучешката храна – част втора
ПШЕНИЦА
Пшеницата е често срещана храна в по-нискокачествените сухи храни за кучета, тъй като е с ниска цена и е идеална за оформяне на бисквити и зърна. Въпреки това, редовно се свързва с непоносимост при кучета, което я прави много противоречива съставка.
При кучета с непоносимост към пшеница (наричани още целиакия), глутеновият протеин, съдържащ се в зърното, уврежда лигавицата на тънките черва и пречи да абсорбира части от храната, които са важни за поддържане на здравето. Следователно непоносимостта към пшеницата може да доведе до широкообхватни здравословни проблеми, които най-често засягат кожата, козината и храносмилателната система.
ФУРАЖ ПШЕНИЦА
Въпреки че намирането на строга определение е доста трудно, фуражът пшеница изглежда е общият термин, използван за пшеница, която не отговаря на стандартите, необходими за консумация от човек. Следователно е подходящ само за храна за животни – обикновено за селскостопански животни като коне, крави и прасета.
Тъй като пшеницата е широко смятана за проблемна съставка за кучета и тъй като това е остатъкът от пшеничната индустрия, фуражът със сигурност си струва да се избягва.
ПШЕНИЧЕН ЗАРОДИШ
Подобно на царевичния и оризовия зародиш, пшеничният зародиш е частта от зърното, която ще израсне в новото растение. В сравнение с цялото пшенично зърно, зародишът е малък и съставлява само около 3% от общото тегло, но съдържа по-голямата част от невъглехидратните хранителни вещества в зърното, включително много високо ниво на есенциални мастни киселини и други здравословни ненаситени масла, добра доза витамини от група В, витамин Е, фосфор, цинк и магнезий.
Въглехидратите, открити в пшеницата, са по-трудни за храносмилане от кучетата от тези в много други зърнени храни, което прави по-вероятен шанса да доведе до непоносимост. Пшеничният зародиш обаче, от друга страна, не включва нишестения ендосперм (източник на почти всички въглехидрати и глутен в зърното), което означава, че ако има пшеничен зародиш вместо пшеница, това по-трудно ще доведе до непоносимост.

“Not all dogs are great swimmers and not all pools are considered dog friendly.”